Северния Спартак


От нишките на свойте мъки тежки

изтъках твърдата си броня аз.

А моят меч е сноп души човешки,

калени в пламъка на сетни грешки

и в мъдростта на свойта първа власт.

 

По стръмните пътеки на борбата

вървя обгърнат с пламъци и гръм;

пламти под моите нозе земята

и в устрема на свойта ярост свята -

стихийно величав и властен съм.

 

Аз - жалкий роб на кървави арени -

издигам своя меч несъкрушим

и братята ми идат разярени,

и бурята разраства се край мене,

за да се втурне в дверите на Рим.

 

Напразно ме посрещат легиони!

Всуе преграждате вий моя път!

Върху купчинката на златни брони

ще хвърля аз железни милиони

и огъня на мойта робска гръд.

 

И с вихрите на тия снежни степи,

ще ви разпръсна властен и сърдит,

ще ви разпръсна немощни и слепи,

защото мечът ми е мълнии свирепи,

защото слънцето е моя щит!